A Mesh

но ми хареса ))
Интересно, за какво се хваща програмата, та винаги дава точно този резултат, колкото и пъти да опитвам? Т.е. не генерира набора на абсолютно случаен принцип, а извършва някаква обработка по конкретно зададени критерии.
Забавно е. Както и тестовете за IQ ))

2002 г.

( Още... )

... че никой не чете блога ти...
Дарън Роуз е прав да се тревожи - той печели от блога си.

Но понякога пишеш, защото се надяваш никой да не те чете...

Powered by ScribeFire.

К`во ти пука!(?)

Пак си краднах от блога, цитиран в предишния пост:
"Харесва ми, по време на обедната почивка, да излизам в близкия парк, да си свалям обувките, за да могат стъпалата ми да почувстват тревата, и докато догаря цигарата ми, да наблюдавам хората, които съсредоточено дъвчат сандвичите си. За около половин час се превръщам от обикновен служещ от компания Х в Повелител на Зелената Трева. Старая се да стоя надалеч от всички, за да не срещна някой псевдопознат, с когото ще трябва да вая нищото от нищонезначещи теми.
А пък късно вечер излизам на улицата, за да погледам нощната битка на неона, който в крайна сметка винаги бива победен от утрото".

Powered by ScribeFire.

Из блога на (етнически)руснак с полски корени, постоянно живеещ в Израел, от близо година командирован в Канада:
"... всеки път, когато използвам автобуса [по линия 85], пътувам със затворени очи, а щом за миг отворя едното око, то точно тогава вземе, че се отвори и другото ми око. Много ми е трудно после да ги затворя, силите ми стигат само за дясното... и тъй си и пътувам с отворено ляво око... А веднъж пътувах с автобус 25, със затворени очи, и съм заспал, облегнат на едната ръка, а после чух този крясък - седналата до мен негърка пищеше из целия автобус, че съм расист, защото демонстративно съм й бил обърнал гръб. Трябваше да се събудя и да сляза от автобуса и да се прекача на 85, където спокойно можех да си се возя със затворени очи".

  You`re much
   younger as...

   Fossilized Hammer.

   So don`t worry

---

Беше ми станало навик да правя сама специална e-card за рождения ден на Д.И. И сега не наруших традицията, само че направих картичка за себе си :) Можех да си спестя труда и да постна комикса с Гарфийлд. Но е хубаво човек да си обърне повечко внимание. Не се е намерил на улицата, така де.
Получих неочаквано поздравление. Откъде се знае? Какво още знаят за мен? Какво знам за себе си? И нужно ли ми е да знам нещо? :)

Powered by ScribeFire.

Понякога ми иде да ошамаря някого. Е! Може ли умен човек да седне да хленчи, че не си пие Гинеса на брега на морето, под ситен дъждец и че зрели сливи не падат около него. За рая, демек, си мечтае. За това, че може да го получи още утре. Стига да иска. Рожбичка мамина! Щом си зърнал веднъж рая, вече го имаш. В душата си.
Гинес, в каменния трон, с изглед към залива - да, може да бъде раят, но само дотолкова, доколкото усещаш, че за теб нещата в рая са такива. И каквито и да ги виждаш, те никога не са това, което прозорецът на дома ти (където и да е той, какъвто да е той) ти показва всеки ден. Престани да се тормозиш, че поредната ти година се изтъркулва, че старостта наближава, а ти още не си напипал Смисъла! Ако изведнъж проумееш, че няма Смисъл, какво - ще престанеш да си пиеш Гинеса, що ли? :)
Ядоса ме. Много ме ядоса.

Powered by ScribeFire.